Адриан Лазаровски: Завършил българска филология в Софийски университет „Св. Кл. Охридски“, където защитава дипломна работа на тема „Преображенията на готическото в романа „1984“ от Джордж Оруел“. Работил като преводач и редактор на свободна практика и има преведени над 45 книги от руски и английски език. Сред техните автори са Владимир Набоков, Рей Бредбъри, Роалд Дал, Ричард Матисън, Робърт Блох, Лорд Дансени, Дийн Кунц, Крис Удинг, Стивън Кинг, Хауърд Лъвкрафт.
Емануел Икономов: С голям принос в няколко направления на фантастиката – като автор, преводач, издател (издателства „Аргус“ и „ЕГИ“). Основател е на поредицата „Нова българска фантастика“ и конкурса „Фантастика през 100 очи“, както и на годишника за фантастично изкуство „Български фантастични ВАЯНИЯ“.
Калин Николов: Освен като художник (виж „Любим художник“) има съществен принос към фантастиката и в други нейни проявления. През 1983 г., по идея на Ивайло Рунев, създава Национален клуб на художниците фантасти, който от 1984 г. носи името на художника Васил Иванов. От 1983 до 1989 г. oрганизира всички клубни и общи изложби на фантастично изкуство и изнася редица лекции в клубовете по фантастика и прогностика в страната. Организира всички клубни експозиции от Общата изложба на българските художници фантасти в Пловдив през 1985 г.
Любомир Николов – Нарви: виж „Любим писател“. (А и „защото има излъчването на благия магус Сиян“.)
Любен Дилов: виж „Любим писател“.
Петър Бобев: Наред с другите си творби създава едни от най-четените български научнофантастични и фантастично-приключенски произведения. Започвайки от 1958 г. („Гущерът от ледовете“) чак до смъртта си, в продължение на близо 40 години, редовно издава творби с фантастична тематика. Публикуването на неиздавани приживе произведения продължава и в наши дни.
Петър Станимиров: Част от „новата“ вълна художници, той е сред най-виновните за запалването на поколението от 80-те по фантастичното, с комиксите „Дъга“, „Чуден свят“ и „Разкази в картинки“. Първопроходец в света на ужасите у нас с издателство „Плеяда“ и кориците на Кинг и Кунц; а в книгите-игри – с издателство „Мега“. Оставя следа и в компютърните игри („Хемимонт“). Номинацията е за съвкупен принос като художник, издател и двигател на българската фантастика.
Светослав Славчев: Виж „Любим писател“.