Агоп Мелконян: Автор на романа „Смърт в раковината“, сборниците с фантастични повести и разкази „Спомен за света“, „Греховно и неприкосновено“, Via Dolorosa, „Сенки от плът“, „Суматоха за душите“, „Нагоре по стъпалата към Бога“, на голям брой пиеси и сценарии за филми, поет. Негови произведения са преведени на девет езика. Носител на „Гравитон“. Три разказа на Мелконян са поместени в учебниците по литература. Вдъхновил началото на творческия път на множество български писатели фантасти.
Велко Милоев: Автор на над 30 разказа и една книга-игра, с два самостоятелни сборника – „Нанокомпютър за вашето дете“ и „Където не сте били“. Носител на „Гравитон“. Превеждан на английски и руски език. Много негови разкази са публикувани в периодиката и различни сборници и алманаси. Прозата му е колкото кратка, толкова и въздействаща. („Един от най-любимите ми фантастични разкази изобщо е неговият „Всичко, което наричаме небе“ – от номиниращия.)
Весела Фламбурари: Детски приказник и куклар 🙂 по душа. Известна може би най-много с фентъзи поредицата „Приказки от горната земя“ – „Мина, магиите и бялата стъкленица“ и „Мина и магията за предсказание“. Притежава вдъхновяваща артистична натура, която предизвиква детското и въображението у хората и поощрява младите таланти.
Любен Дилов: Автор на твърда и социална научна фантастика. Заедно с Агоп Мелконян разчупва шаблоните на жанра и внася реализъм и психологичност („Жестокият експеримент“, „Незавършеният роман на една студентка“). Повече от тридесет негови книги са преведени на над 30 езика (вкл. в САЩ и Япония) с общ тираж над 1,1 млн. Сред най-известните са „Атомният човек“, „Тежестта на скафандъра“, „Парадоксът на огледалото“, „Пътят на Икар“ (награден със специална награда от Еврокон през 1976 г.), „Двойната звезда“ и др. Учредява и връчва наградата „Гравитон“.
Любомир Николов – Нарви: Човекът, довел Толкин в България – и продължил делото му със „Сивият път“ и „Забравени сказания“. Известен е като „бащата“ на книгите-игри у нас – написва 29 от тях и един страт. Автор на четири романа (сред които „Къртицата“), няколко повести („Червей под есенен вятър“, „По стената“ и др.) и носител на редица награди, между които „Еврокон“ и „Най-добър роман на десетилетието“ (1990-1999 г.) за „Десетият праведник“.
Никола Русев: Белетрист, драматург и сценарист, автор на фентъзи и нефантастични произведения и приказки. Най-известен е с романа си „Приказка за Стоедин“ (1974), претърпял множество преиздания, и с пиесата „Как писар Тричко не се ожени за царкиня Кита, с китка накитена“.
Николай Теллалов: Фантаст, змеелог, писател, преводач, художник. Творбите му се отнасят към жанровете магически реализъм, научна фантастика и алтернативна история. През 1998 г. излиза първата му книга „Да пробудиш драконче“, с която започва „змейската“ му поредица, кулминирала в „Слънце недосегаемо“. През 2007 г. се появява романът „10-9“, в който основна тема е нанотехнологията с нейните измерения, области на приложение и бъдеще. От 2011 г. сътрудничи на списание „Осем“ със свои разкази, научни статии и есета.
Петър Бобев: Създава приключенски романи (много от тях с фантастичен елемент), научна фантастика, историческо четиво, приказки и др. Няколко поколения млади читатели са израснали с книгите му и са се учили на активно добротворчество. По редица показатели той се доближава до доайена на този род литература Жул Верн. Превеждан на няколко чужди езика. Сред най-известните му рожби са романите „Галатея“ (1967), „Отмъщението на мъртвия инка“ (1976), „Зеленият вампир“ (1987), „Фаетон“ (1988) и т.н.
Светослав Славчев: Автор на научнофантастични и криминални произведения. Създава над 25 книги, 35 телевизионни и радиопиеси, както и сценарии. Основен мотор на списание „Космос“ и член на редколегията на библиотека „Галактика“. Разказите му са преведени в цяла Източна Европа и Япония. Носител на наградата „Гравитон“ за цялостен принос към българската фантастика. Най-известен е със сборниците си „Крепостта на безсмъртните“ (1970), „Следа към Вега-Орион“ (1979), „Шпага с рубини“ (1988) и „Незабравимо“ (2006).
Янчо Чолаков: Напредничав литературен модел и схващания за фантастиката, приложени на практика: фантастиката като следствие от прозата, в която е облечена, а не като голо изложение на „идеи“ („Историята на самотния редник“); смело боравене с явления и артефакти от българската култура и история („Запалѝ свещ на дявола“); неприкрита ирония, демонстрираща, че владее фантастичните похвати, които използва, до степен да се заиграва с тях; игра с езика, еквивалент на тази на Зелазни в английския.
Оттеглени: Елена Павлова (по нейно желание), Явор Цанев (по негово желание и по желание на номиниращия Александър Торофиев)