Любим превод за 2015 г. – за издания от 2015 г.


„Беглец по равнините“ – Иън Макдоналд (превод: Петър Тушков)


„Бъдеще“ – Дмитрий Глуховски (превод: Васил Велчев)


„Герои“ – Ерик Берт (превод: Николай Гьошев): Оригиналът на книгата беше написан, без да се ползват глаголи и лични местоимения, което за българския език е неприемливо. Въпреки това преводът се чете леко и е предаден точно спрямо оригинала. Често работата на преводача остава в сянка, но той е основният съавтор, за да може творбата да звучи добре и логично на даден език.


„Дракула“ – Брам Стокър (превод: Слави Ганев): Несъкратено издание на легендарния роман. За качествата на превода свидетелства изключителното богатство на бележки под линия от преводача.


„Други песни“ – Яцек Дукай (превод: Силвия Борисова): Книга от полски автор, със силно специфичен език, съдържащ огромно количество измислени термини и понятия.


„Играч първи, приготви се“ – Ърнест Клайн (превод: Катя Перчинкова): Дебютният роман на Ърнест Клайн е четиво за всеки гийк/нърд/геймър с поне малко сантиментални чувства към старите видеоигри и научнофантастичните филми от 80-те, както и за любителите на антиутопиите.


„Отвъд стената на съня“ – Х.Ф. Лъвкрафт (превод: Адриан Лазаровски): Последният към момента превод на Лъвкрафт, последен и от Адриан, с изпипан език, детайли и атмосфера.


„Посланическото градче“ – Чайна Миевил (превод: Светлана Комогорова – Комата): Миевил е представител на най-новата реформаторска вълна в английската фантастика. Произведенията му, включително и номинираното, са любопитни социални експерименти.


„Последният еднорог“ – Питър С. Бийгъл (превод: Калин М. Ненов, Владимир Полеганов и Желяна Пеева): „Последният еднорог“ е книгата, която вдъхна живот на поредица „Човешката библиотека“. Също като рога на еднорогата, тя сияеше със седефената си светлина и в най-дълбоките тъми, през които сме газили. И ни напомняше, че великите герои се нуждаят от велика скръб, иначе половината им величие остава незабелязано. Девет години по-късно представихме новото ѝ издание: с още по-сресан текст и още повече илюстрации.


„Светулчина поляна“ – Сергей Другал (превод: Светла Йосифова; първа публикация във „ФантАstika 2013-14“): Новелата на Другал е част от цикъла за Института за реставриране на природата – но точно тук фокусът е върху реставрирането на знанията ни за първобитните хора, чрез отглеждането на малки маймунчета с човекоподобни мутации. Преводът е гладък, научно издържан и съразмерно игрив, а бележките под линия се грижат да обогатят общата култура на читателите.


Справедливост“ – Дейвид Брин (превод: Елица Баховска; първа публикация във „ФантАstika 2013-14“): Заради думи като „закарфичен“ и „Боклучарно!“.